На 4 септември 1916 г. започва едно от най-героичните сражения в модерната българска история
Веднага след Балканската, през лятото на 1913 г. започва Междусъюзническата война. България се оказва във война с практически всичките си съседи.
Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик.
Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния.
Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава.
Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния.
Тя иска да си върне загубените територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав: 4-та Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та Преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.
Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и ... Руската империя,
чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от османско владичество. Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос - защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления.
Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.
Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни, изправила се срещу руснаци.
В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия - не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"(Вж. в. "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.)
Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти - дори успяват да пленят руско военно знаме. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта.
Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа.
Тутраканската битка, фактически започнала късно вечерта на 4 септември, е известна и като „Тутраканска епопея”.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.
С какво още е забележителен този ден в историята:
476 г. - Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
1207 г. - Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
1260 г. - В битката при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
1781 г. - Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
1870 г. - Френският император Наполеон III е свален и е обявена Трета френска република.
1886 г. - Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на САЩ.
1888 г. - Джордж Йистман регистрира търговската марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който използва фотофилм.
1907 г. - Франция, Русия, Германия и Великобритания подписват в Осло съглашение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
1916 г. - Първата световна война: Тутраканска битка: Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов започва атака за овладяване на крепоста край град Тутракан.
1916 г. - Първата световна война: Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев освобождават Добрич.
1947 г. - В Авиньон (Франция) е открит първият театрален фестивал, организиран от Жан Вилар.
1954 г. - Произведен е първият български пеницилин.
1958 г. - Във Франция е приета нова конституция на страната, която поставя началото на Петата република.
1969 г. - Открита е ТЕЦ Марица Изток 2.
1972 г. - Марк Шпиц става първият състезател, който спечелва седем медала в едни Олимпийски игри.
1973 г. - Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили.
1974 г. - Пуснат е в действие първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
1976 г. - Обявена е независимостта на Азорските острови.
1992 г. - Тодор Живков е осъден от Върховния касационен съд на България на 7 г. затвор и парична глоба за злоупотреба с държавни средства, но след смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
1997 г. - 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени атаки на военната групировка Хамас в центъра на Йерусалим.
1999 г. - В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок - загиват 62 души, а повече от 100 са ранени.
