Алфред Хичкок и Алма
7/ ”Някои от най-жестоките убийства се случват в спокойна домашна обстановка, извършени с нежност на някое тривиално, уютно място като масата в кухнята“.
Хичкок знае как да ни накара да се страхуваме. И докато гледаме негов филм, бавно и методично ужасът ни обзема. Съспенсът, неопределеният страх, доведен до ювелирно съвършенство, живее у самия него – като отглас от детските кошмари. Алфред Хичкок не може да се похвали с щастливо детство. Той е роден на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун.
Като малък е саможив, обича самотните занимания. Няколко случки от ранното му детство слагат траен отпечатък върху по-нататъшното му развитие. Когато е на 5-6 години, баща му го изпраща до полицейския участък да занесе бележка. Щом я предава на полицая, той го затваря в килия за около 5 минути, които Хичкок запомня за цял живот. В бележката пишело: “Задръжте това момче за известно време, за да разбере как се наказват непослушните деца.” Оттогава той се страхува от полицаите и дори не взема шофьорска книжка, за да избегне срещи с тях. Според някои биографи обаче това не е съвсем вярно, тъй като Хичкок сам е карал дъщеря си на училище. Преживеният ужас в детството намира отражение във филмите му, в които много често героите му са несправедливо обвинени и преследвани.
Страни от съучениците си, няма приятели. В колежа се практикуват телесни наказания, а провинилият се има право сам да избере кога да му бъде наложено. “Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно”, казва Хичкок и успешно прилага този метод във филмите си. По това време у него се заражда интерес към престъпленията. В свободното си време посещава заседанията на съда и криминалния музей на Скотланд Ярд, в който са изложени и различни оръжия, с които са извършени престъпления.
Изплашеното момче пораства, става режисьор и си отмъщава на света
Майкъл Балкън го наема за асистент-режисьор, макар че Хичкок върши почти всичко – работи над сценариите, прави декори, титри... Впечатлен от неговата всеотдайност и идеи, Балкън му дава картбланш да снима английско-немската продукция “Градината на удоволствията” (1925). Около заснемането на дебютния си филм Хичкок преживява куп неприятности. Заедно с екипа заминава за Италия, но на границата лентата е конфискувана, тъй като не е декларирана. В Генуа дава почти всичките си пари за нова лента. В Сан Ремо възниква друг проблем: главната актриса не може да изпълни последната сцена в морето, тъй като е неразположена: “Аз никога не бях чувал за това. На 25 години за първи път разбрах, че жените имат такова нещо като менструация”.
По време на снимките Хичкок предлага брак на монтажистката Алма Ревил. Историите около тях твърдят, че тя е първата и последна жена в живота му. Жени се за нея девствен, на 25 години, но преди това..
Двамата са колеги и работят от няколко години заедно в едно и също студио, но поддържат само делови отношения. Въпреки че Алфред я харесва и тайно я наблюдава, не смее да й признае чувствата си. “Като стана режисьор, ще се оженя за Алма”, оправдава своята нерешителност Хичкок. По това време той е „много пълен и амбициозен”, „непривлекателен млад човек, който никога не е бил с момичета.” Алма е само с един ден по-малка от него. Въпреки предложението Хичкок не бърза да сключи брак, все още има колебания. Безкрайното търпение на Алма и способността й да решава всичките му проблеми вземат връх над страха му и най-накрая през 1926 г. двамата се венчават. През 1928 г. се ражда дъщеря им Патриша, която става по-късно актриса (участва и в “Психо”). Алма е най-близкият му приятел и сътрудник. По-късно към семейство Хичкок се присъединява и Джоан Харисън, която става секретарка и незаменим помощник на режисьора.
Работи с най-красивите блондинки на Америка
Режисьорът има свой идеал за съвършената жена и го търси настойчиво и постоянно: млада, красива, руса, привидно хладна, но пулсираща. “Жената трябва да е като хубав филм на ужасите: колкото повече оставя на въображението, толкова по-добре”. В търсенето си се спира на Ингрид Бергман, Грейс Кели и Типи Хедрън. Той няма романтични връзки с тези актриси, но страшно ги ревнува и издевателства над тях. Когато едната го попитала кой профил й е по-хубав, той отговорил: “Мила моя, ти си седнала на най-хубавия си профил”. Твърди се, че единствената жена в живота е съпругата му Алма.
Хичкок умира от бъбречна недостатъчност на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ. ”Светлината гасне... Най-накрая ще си почина” са последните му думи.
Останалото - по Шекспир - е мълчание.
Без Оскар.
Само с посмъртни отличия.
