Законът на прокурорската република

Законът на прокурорската република - картинка 1

Прокуратурата предлага промени в НПК, с които да се ограничат правомощията на Върховния касационен съд, а самата тя да може да ползва незаконни доказателства

Нахално, скандално и мракобесно. Така определят юристи предложенията на прокуратурата за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), лансирани през миналата седмица. Най-същественото: с тях прокуратурата предлага да се ограничат правомощията на Върховния касационен съд (ВКС), а самата тя да може да ползва незаконно събрани доказателства, за да си доказва обвинението пред съда.

"Това е скандално, тези хора не се чуват какви ги говорят", заяви в петък по bTV евродепутатът Радан Кънев, който бе първата публична фигура с коментар по проекта.

Очевидната цел, която прозира зад всичко това обаче, е видима за сравнително малка част от обществото - правната общност, хората, които наблюдават тези процеси през последните десет години. Ефектът, който се цели, е да се развърже напълно специализираният съд и той да се превърне в това, за което юристи предупреждаваха още при създаването му през 2011 г. - извънреден съд на властта, който да изпълнява политически поръчки, да рекетира бизнеси и да преразпределя активи. Съд, който ще произнася така необходимите присъди на база на съмнителни доказателства и облекчени процедури без страх от контрола на ВКС, така че най-после българските власти да имат с какво да се похвалят и пред Брюксел.

В сряда зам. главният прокурор Красимира Филипова и говорителят на прокуратурата Сийка Милева съобщиха, че прокуратурата е готова с предложение за необходимите промени в НПК, изготвено с помощта на експертния съвет към главния прокурор - нова структура, създадена със заповед на Гешев през май т.г. Предложението е изпратено до Народното събрание, Министерството на правосъдието и Министерския съвет. Самият текст на предложението обаче не беше оповестен. Едва в петък пълният текст на документа от 33 страници беше публикуван първо от правния сайт lex.bg и веднага предизвика еднозначна отрицателна реакция сред експертите. 

Прокуратурата заяви, че основна цел на предложенията е премахването на формализма в наказателното производство. На практика обаче най-съществената част от тях, която прокурорките Филипова и Милева спестиха в изявлението си от сряда, е идеята да се премахне касационната инстанция по една значителна част от наказателните дела за тежки и сложни престъпления, като те да се гледат само на две инстанции - до апелативен съд. Това предложение няма никакво отношение към формализма в наказателния процес, но затова пък представлява опит на прокуратурата да ограничи Върховния касационен съд (ВКС) да се произнася като редовна инстанция по една съществена част от наказателните дела. Паралелно с това се предлага в съдебното производство да може да се използват незаконно събрани доказателства, включително когато те са събрани извън срока на досъдебното производство, да се ограничи броят на поемните лица, да се удължи срокът на прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС) в някои хипотези, да се разшири кръгът от престъпления, при които може да се използват СРС, да се предвиди възможност прокуратурата да протестира отказите на съда за прилагане на СРС пред председателя на по-горния съд и редица други.

Поредната инициатива на прокуратурата повдига редица принципни въпроси не само по отношение на конкретните предложения, но и в контекста на идеята на ГЕРБ да въведе в проекта за нова конституция законодателна инициатива на органите на съдебната власт. Поради избухналите критики ГЕРБ се отказа от тази идея, но в случая е налице един флагрантен пример за заобикаляне на базисни принципи на демократичната държава като разделението на властите. Никъде в цивилизования свят прокуратурата няма законодателна инициатива, чрез която сама да си създава правила, по които да работи, и да определя съдилищата, пред които ще отстоява обвиненията. С този ход главният прокурор Иван Гешев всъщност демонстрира, че и без законодателна инициатива може да диктува закони на парламента. Всичко това се случва в контекста на силен обществен натиск да бъдат разследвани множеството данни за корупция на високо ниво, включително и факти, свързани с премиера Бойко Борисов. И логично поставя въпроса за естеството на механизмите, с които разполага прокуратурата, за да прокара своите предложения.

Поначало, когато институция на съдебната власт предлага изменение на процесуалните закони, общественото внимание автоматично трябва да бъде изострено, коментира съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. И добавя: досега не съм виждала инициирани от прокуратурата законодателни промени за усъвършенстване на системата от мерки за защита на основните права, тягата винаги е към улесняване на механизмите за ограничаване на правата и за рестрикции. (Пълния коментар на съдия Тодорова вижте в карето най-отдолу.)

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли Борисов да подаде оставка?

Отдавна трябваша да я подаде!

58.82%

Да, незабавно!

23.53%

Късно е, да си изкара мандата.

5.88%

Не, в никакъв случай!

5.88%

Кой е Борисов и защо му искат оставката?!

5.88%

Блогове