Времето няма значение, важна е любовта ... изтъркано, но е така
Айлийн Вагнер, 99 годишна жена от Уисконсин, бива изнасилена на 16 годишна възраст, докато се прибирала от библиотеката. Дава новородената си дъщеря за осиновяване без дори да предположи, че ще се запознае с нея след повече от 80 години. Тя крила бременността си колкото се може по-дълго от родителите си и родила дъщеря си през април месец 1933 година.
Дорийн Хаман, дъщерята на Айлийн, проговаря за пръв път с нея с телефонно обаждане и първите й думи били - "Здравей мамо"
Айлийн никога не споделила с двете си деца за изнасилването и това, че имат сестра. През сълзи споделя пред Chicago Tribune как е смятала, че този ден никога няма да дойде.
Преди толкова много години тя все още си спомня всичко. Разхождала се към вкъщи с една от приятелките си когато се натъкнали на двама млади мъже. Единият от тях й казал да пресече паркът, за да бъде вкъщи навреме, преди 22 часа. Когато взела прекият път мъжът я изнасили. Никога повече не го видяла и това, че е трябвало да крие за бременността си, станала не по нейна воля, я убивало.
Цялата история има не една поука. Не ни е известен броят на изнасилените момичета и в България и по света, защото се крият, смятат го за нещо срамно. Защо е такава нагласата на обществото, че щом си забременяла по този начин, ти си омърсена и вече негодна. Младите момичета биват малтретирани, посягано им е, но те нямат силата да споделят дори и с родителите си, дори и с майките си. Историята има хубав край, разбира се, но според вас какво са 80 години без родната ти майка или без собствената ти дъщеря?
Айлийн споделя, че по време на бременността си е изпитвала само и единствено срам, за нея това било "самотен път". Родила дъщеричката си на 15 април 1933г. и я нарекла Бевърли Ан. Бебето останало в детският дом в продължение на две години, като след това било осиновено от двойка от предградията на Милуоки.
Вагнер видяла дъщеря си за един кратък миг в съда, когато оправяли споразуменията по осиновяването.
Омъжила се през 1938г. Има две деца като през цялото време се страхувала да им сподели, че имат сестра. Не била сигурна как ще им се отрази. Тя споделя, че всичко е толкова по-различно от преди, когато такива неща са били табу за хората.
Дорийн Хаман все още не може да повярва, че на нейната възраст рождената й майка е все още жива. За една среща научават толкова много за себе си. Срещнали се за първи път точно преди един месец. Научават за себе си, че имат еднакви прически, че обожават голф и имат наистина много общо. Айлийн разказва на дъщеря си причината да я изостави и какво и е коствало всичко това. Срещат се отново на Деня на майката като тогава Дорийн се запознава и с брат си и сестра си.
Семейството ще се събере отново заедно, за да отпразнува и юбилеят на Айлийн. Тя ще бъде заобиколена от най-любимите си хора, в това число и трите и любящи деца.
/40