Защо бомбите в Брюксел отекнаха по-силно от тези в Истанбул?

4/ Здравей, лицемерна Европа! Здравей, лицемерен свят! Как сте? Добре ли се чувствате, след като през седмица наблюдаваме невъобразим терор? Спите ли спокойно, живеете ли пълноценно? Продължавате ли да се возите в метрото? Тръпнете ли в очакване да чуете „Allahu Akbar”. Обичате ли фойерверки? Не се притеснявайте, ислямистите са приготвили неповторимо шоу, с много специални ефекти!

Специално за долното Ви лицемерие, специално взривовете тиктакат. Дебнат следващите си жертви. Невинни, неподозиращи.

Ужасяващо е. Бъдете още по-двулични. Сложете усмивки, програмирайте се, ако не изчакайте тези отгоре ще Ви програмират!

Преди няколко дни атентатор, от тези най-зловещите, се самовзриви в сърцето на Турция- Истанбул. Тогава бяхте ли ‚духом“ с тези загинали хора и семействата им. Проронихте ли изкуствени сълзи. Не ви интересуваше ли? Да, разбира се.

36 души бяха избити и в Анкара, шест атаки поредни в рамките на няколко месеца. Приятно ли Ви е?

Светът е разочароващ, отношението към невинните разпокъсани тела също. Международната общност се подигра. Какво ги последва? Силен удар!

След атентатите в Париж и Брюксел всички големи и малки международни медии пуснаха извънредни новини. Продължиха с дни, продължават и сега. Показаха най-обучените си репортери. Бореха се за рейтинг.

Разкъсаните трупове за тях са рейтинг. Човечност няма.

Сълзи не липсваха. Истории за жертви. Много емоции, старание да са първи. Стотици хиляди потребители на социални мрежи сменят снимки. Френски, белгийски знамена.

Je Suis Charlie, Je Suiis Bruxelles, Je Suis Paris.

Модерно е. Фрази, тенденции, изкуствена състрадателност.

Световните лидери се изсипаха в Париж, държаха се за ръце. Какво показаха? За мен едно голямо нищо. Моя грешка- едно голямо лицемерие!

Je Suis Istanbul видяхте ли?

Правителството на Турция има своите грешки. Няма как да го отречем.

Ще попитам едно, обикновените хора виновни ли са за грешките на управляващите ги?

Едно поколение в Турция израсна със следната „великолепна“ картина-  на всеки вход на търговски център или по-голяма сграда, на всеки площад или туристическа дестинация, бродят мъже с калашници, готови да стрелят във всеки един момент. Въпреки това ескалацията на терористични атаки през последните 6 месеца в страната е повод за нов страх!

Ислямска държава е не само терористична мрежа, тя се превръща в чума.

Тя не прави разлика между мюсюлмани и немюсюлмани.

Глобална заплаха, болест, която изисква глобално сътрудничество, но и съпричастност към загиналите, не само на територията на ЕС.

Двойни стандарти. Животът е живот, дали в Сирия, дали в Брюксел, това няма значение!

Обикновеният човек губи в битката с тероризма.

Ефективни мерки не се взимат, а ние бавно гинем в нечестната игра на всички „големи“

Вниманието трябва да бъде насочено справедливо, терорът няма граници, а само нашето съзнание е ограничено.

Двуличието ни отива!

Тръпнете в очакване...