Защо Ван Гог отряза част от ухото си?

Защо Ван Гог отряза част от ухото си? - картинка 1

Пазете се от зимните депресии, те могат да бъдат силно разрушителни за по-емоционалните хора

На 23 декември 1888 г. Винсънт Ван Гог отрязва част от ухото си. Това се случва след яростно нощно спречкване с Пол Гоген.

Още през февруари 1888 г. неразбраният от критиката и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуска Париж и заминава за Прованс. Влияние му оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в т.нар. „рай на Тихия океан” и философства за лечебната сила на слънцето.

Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият римски град Арл,

който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата.

Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини.

Пътувания в околностите на Арл спомагат за осъществяване на близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели.

Така възникват майсторските му творби „Зуавът”,

„Арлезианката: Мадам Жино”

и „Пощальонът Рулен”.

През август рисува серията слънчогледи.

На преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една

колония на художниците - „Ателие на Юга”.

Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то, ако някой му поеме пътните разноски.

Скоро след пристигането на Гоген обаче се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и разбиранията за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка.

Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл.

Ван Гог го проследява, после се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на Рашел - проститутка, при която той ходи редовно в местния бордей. Тя се обажда в полицията и полицаите  го намират в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.

Настаняват художника в местната болница. Брат му Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, пристига веднага. Лекуващият лекар обяснява, че

освен нараняванията, Ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.

Той е лекуван няколкократно до окончателното си отпътуване от Арл и състоянието му видимо се подобрява.

Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното” му държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца.

Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на Ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите.

През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси.

Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

По късно, във фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите.

Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, Ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.

Приятели препоръчват на Ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за Ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след пристигането си Ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и за три месеца рисува повече от 80 картини.

Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки. Те викат д-р Гаше и още един лекар, които скоро установяват, че

в гърдите на Ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят.

В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент Ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”.

Пазете се от зимните депресии, които истински се обострят в края на декември всяка година, когато са най-късите дни в годината!

С какво още е забележителна тази дата: 

През 800 г. Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.

През 1672 г. италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея - вторият по големина след Титан спътник на Сатурн.
През 1784 г. Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
През 1880 г. в България е приет първият избирателен закон.
През 1909 г. Алберт I става крал на Белгия.
През 1922 г. британската радиостанция БиБиСи започва да излъчва новини.

През 1947 г. американската лаборатория Бел Лабс представя първия транзистор.
През 1972 г. умира руският авиоконструктор Андрей Туполев - създател на на най-разпространените руски самолети - АНТ и Ту.
През 1987 г. американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първия околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Yellow Face

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?

Блогове