Да плачем или да благодарим, че все още има такива хора? Да се наслаждаваме блажено на парче торта или да го споделим?
"Очите на дете, всичко се случва пред сладкарски магазин в Красно село. Ядях нещо си, поглеждам и виждам все ококорени детски очички да ме гледат втренчено, седяха на пейка хванати за ръце, майка и дете. И най-вероятно доста често чувани думи в България: "Мамо, като имаме парички да ми купиш такова парче торта като на чичкото" ... Приседна ми, станах, купих цяла торта, подадох им я и си тръгнах .. преди да се разплача. Това е животът в България"
Този трогателен статус във Фейсбук ни накара да се замислим. Да аплодираме Димитър Недялков или да страдаме за децата ни и държавата ни?
Все по-често срещани думи, все по-често срещани тъжни и искащи очи, все по-често срещани истории. Купувайте хора, купувайте. Няма да ви попречи на бюджета, ще направим не едно дете щастливо, но до кога ... до къде? Ще изкупим всички сладкарници, всички магазини с лакомства, няма да остане и една торта в България и какво? Това ще помогне ли на страдащите семейства?
Поставете се на мястото на майката на малкото дете. Какви ли чувства са я връхлетели? На благодарност, тъй като рожбата й ще има няколко прекрасни дни изпълнени със сладки моменти. Сигурно се е почувствала невероятно унижена, заради това, че тя самата няма възможност да купи сладко нещо на сладкото си дете. Как се очаква семействата да имат по две, пък дори и три деца, като и едно е трудно да се гледа и изхранва.
Много са изводите, които можем да извлечем от тази случка. Много неща можем и да направим. За това, хора, независимо, че и вие нямате много пари, купете дори и една малка суха паста. Това за някое детенце ще бъде най-големият подарък, а за вас - най-искрените и благодарни очи.
/40
