Зоната на тишината в Мексико - не замръквайте там!

Зоната на тишината в Мексико - не замръквайте там! - картинка 1

Тук спират двигателите на автомобилите, не работят телевизорите, радиото предава непонятна реч. Белокожи пришелци със светли коси често гостували на местните жители

В северната част на Мексико има място, където не ви препоръваме да замръквате. Всъщност, и посред бял ден не е безопасно, твърдят сидетели.

Там всеки попаднал човек изпитва необясним страх. Внезапно заглъхват двигателите на автомобилите, не работят телевизорите. Радиото ту млъква, ту започва да предава на непознати езици.

Нощем в тъмното небе просветват разноцветни кръгове, които после се сливат в огнени кълба и се издигат на огромна височина. Това място се нарича "Зоната на тишината" и се намира на границата на три мексикански щата - Дуранго, Чиуауа и Коауила. Впрочем, на същите географски ширини са разположени Бермудският триъгълник, загадъчните египетски пирамиди, странните будистки храмове в Тибет, а също така-  според легендите - и тайнствената Атлантида.

Местността впечатлява и с вида си - почти винаги безоблачно небе, червено-жълти пясъци, върху които едва се крепят клонките на бодливи кактуси... Цялата екзотична картина е обрамчена от лилаво-оранжеви ниски гори. Тук, около рядко срещащите се извори, още от памтивека са се заселвали хора, но с течение на времето водата пресъхнала и зоната запустяла съвсем. Сериозният интерес към района възникнал през 70-те години на миналия век. Тогава американската експериментална ракета "Атина", изстреляна от US-базата Уайт Съндс, внезапно променила курса си и сякаш привлечена от магнит, се отправила към "зоната на мълчанието", където рухнала на земята и се разбила на парчета. След катастрофата пустинята била буквално наводнена от американци, които не само старателно събрали останките от ракетата, но и изнесли няколко камиона чакъл от мястото на падането. Какво са намерили там и досега остава загадка.

Местните разправят, че янките изпробвали някакъв робот-шпионин, а освен това открили богати залежи на уран, въпреки че в местността не е засичана повишена радиация. Мексиканците също започнали да изследват загадъчната зона. За целта построили научно градче с лаборатория, която назовали "Биосфера", и започнали намясто да изучават необичайните форми на биологичен живот и удивителните паранормални явления - като увеличеното почти с тридесет процента в сравнение с най-горещите райони на планетата слънчево излъчване. И до ден-днешен никой не може да обясни това явление.

Впрочем, както и защо тук била видяна гигантска костенурка с жълти очи и по-малки екземпляри, но с две глави или пък двуглави гущери. Или кой и защо е донесъл тук или е изработил намясто огромните каменни кълба с идеално кръгла форма.

Говори се, че веднъж в "зоната на мълчанието" се заблудили двама журналисти, дръзнали да предприемат самостоятелно пътешествие до научното градче. След като известно време се лутали в пустинята, те стигнали до извода, че надали ще успеят да се доберат до лабораторията. За щастие единият от тях съзрял на пътя три фигури и помолил колегата си, който карал колата, да натисне спирачките. Той обаче и не помислил да го стори, тъй като не видял никого!

"Сигурно ми се е привидяло!", казал сконфузено първият. Но след няколко километра на пътя отново се мернали трите фигури. Този път журналистът, който седял зад волана, спрял колата, въпреки че не видял никого. Неговият спътник обаче успял да влезе в контакт с непознатите. Попитал ги къде е пътят към градчето, получил напълно разумен отговор и освен това разбрал, че те търсели изгубени кози и овце.

"Хора като хора, разказвал впоследствие журналистът, само дето ми се видя странно, че не носят нито съдове за вода, без които нито един местен жител не излиза от къщи, нито каквито и да било прибори, с които се оцелява в пустинята. Чудна работа!"

Какво било удивлението на мъжа, когато в лабораторията "Биосфера", до която най-после успели да се доберат, ги упрекнали, че на десетки километри в пустинята няма не само кози и овце, но и жива душа!

Разказът на журналиста би могъл да се приеме за измислица или халюцинация, стига да не бе намерил потвърждение в свидетелствата на местните хора. Едни от тях били стопаните на малко ранчо, разположено в самия край на "зоната на мълчанието". Те неведнъж са били посещавани от трима странни човеци - красиви, белокожи, с дълги светли коси, които отлично говорели испански - вярно, с някакъв странен "механичен" акцент. Те били извънредно учтиви, приветливи и винаги молели само за едно - да си налеят вода от кладенеца. За храна изобщо не обелвали дума.

Кои са те? Откъде са дошли? На първия въпрос непознатите не отговаряли, а на втория само се усмихвали загадъчно и сочели към небето. В тайнствената "зона на мълчанието" била направена още една удивителна находка: там били открити руини на древни каменни съоръжения с неизвестно предназначение. Учените, изучавали тези постройки, твърдят, че те датират от няколко хилядолетия. По обясними причини не са могли да бъдат построени от местните примитивни племена. Значи в района са живели хора, притежаващи достатъчно напредничави знания и развита технология, необходими за строежа на такива съоръжения. Дали това е било възможно, науката още не е в състояние да отговори...


/10

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

У дома, със семейството.

45.16%

В някоя класическа коледна столица - Виена, Прага, Будапеща!

22.58%

Колкото по-далече, толкова по-добре!

17.74%

Където има сняг, какво е Коледа без снежинки!

14.52%

Блогове