Смъртта на дисидента Георги Марков показва на свободния свят истинското лице на комунизма в Източна Европа
На тази дата през 1978 година е извършено покушението срещу българския писател и дисидент Георги Марков.
На 7 септември (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си.
На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак.
Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като
„Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и е приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия.
Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий.
Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток.
Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.
Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.
Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.
Въпреки неяснотите около начина на извършване на престъплението, убийството на писателя вкарва
нов термин в шпионската лексика - "български чадър".
Макар да е известно, че подобни оръжия, скрити в безобидни на пръв поглед предмети, са разработвани от КГБ (а по-късно и от други шпионски централи), копие на чадъра, с който е стреляно по Георги Марков, се пази в Музея на международния шпионаж във Вашингтон именно под името "Български чадър".
Но този ден е останал в историята и с други интересни събития. Ето кои:
На днешната дата през 70 г. римската армия начело с Тит превзема Втория храм и плячкосва Йерусалим.
През 1776 г. САЩ за първи път в света използват подводница - „Американ Търтъл" за военни цели.
През 1812 г. Бородинската битка - Наполеон побеждава при Бородино войските на Александър I и седмица по-късно влиза в Москва.
През 1822 г. Бразилия обявява независимостта си от Португалия.
През 1855 г. се състои коронацията на Александър II в Московския кремъл.
През 1862 г. Първата Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
През 1883 г. е съставено първото в българската история коалиционно правителство начело с Драган Цанков.
През 1886 г. княз Александър I абдикира от престола под натиска на Русия и окончателно напуска страната; съставено е правителство начело с Васил Радославов и регентство в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров (26 август стар стил).
През 1897 г. Иван Вазов е назначен за министър на образованието.
През 1913 г. избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.
През 1932 г. е съставено четиридесет и осмото правителство на България, начело с Никола Мушанов.
През 1936 г. последният оцелял екземпляр тилацин (тасманийски вълк) умира в зоологическа градина в Тасмания.
През 1940 г. Втората световна война - нацистка Германия започва масирани нощни бомбардировки над Лондон (първата от 57 последователни бомбардировки).
През 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Княжество България.
През 1954 г. е открит паметникът на Съветската армия в центъра на София.
През 1956 г. влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството.
През 1964 г. край Габрово е основан Архитектурно-етнографският музей "Етър".
През 1968 г. във Варна е открит Дворецът на културата и спорта.
През 1973 г. в Свищов е открит химическия комбинат „Свилоза".
През 1977 г. САЩ и Панама постигат съгласие за предаването на Панамския канал на Панама през 1999 г.
През 1978 г. агентът на Държавна сигурност Франческо Гулино извършва в Лондон покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков.
През 1998 г. е основана компанията Google.
