Може ли отвеждането на украински деца в Русия да се смята за геноцид
Хиляди украински деца са отведени в Русия от началото на войната. Някои са в лагери за "превъзпитание", други - при руски семейства. Москва казва, че спасява децата. Киев смята, че Русия ги отвлича. Все повече се говори, че това всъщност може да е геноцид.
Той има родители, но е отделен от тях и не го пускат да ги намери. Казват му, че ще го разделят от братята и сестрите му, които ще бъдат пратени в сиропиталище, а после дадени за осиновяване. Молбите му да избегне това не постигат успех. Но това не е всичко от историята на 17-годишния Тимофей.
Той е от Украйна. Има братя и сестри, с които вече са били осиновени - преди войната, от украинско семейство. В началото на руската военна инвазия децата са в Мариупол. Първо не могат да заминат заради бомбардировките. После градът е окупиран от руската армия.
Родителите им тогава са по-далеч от фронта и остават в териториите под украински контрол.
Вместо да пуснат децата да се съберат със семейството си, руските войски ги спират на пропускателния пункт. Пращат ги против волята им в болница в контролираната от проруските сепаратисти част от Донецка област. Там им казват, че майка им няма да дойде да ги вземе. Затова братята и сестрите на Тимофей ще бъдат дадени за осиновяване на руски семейства.
Самият той е почти на 18 и скоро може да бъде мобилизиран да се бие на страната на Русия.
През цялото време приемната майка на Тимофей се опитва да се свърже с децата си и да договори евакуирането им. Властите в Донецк обаче отказват да ги пуснат.
Тази история се развива на фона на нарастваща паника в Украйна - властите са получили сигнали за хиляди изчезнали деца, живели в териториите, които вече са окупирани от руската армия. Твърди се, че руските власти ги изпращат в институции или при приемни родители на територията на Русия или в контролирани от нея райони.
Украйна и западните ѝ партньори осъждат тази практика. Те казват, че тя нарушава международното право. Киев смята, че Русия нарушава забраната за насилствено депортиране на деца - нещо, което може да се използва като пряко доказателство, че Русия извършва геноцид в Украйна.
Русия потвърждава, че има такива деца, но твърди, че те нямат родители, нито настойници, или че няма връзка с тях. Случаят на Тимофей е един от многото, документирани от журналисти и неправителствени организации, които показват, че това не е вярно.
Историята на Тимофей е от онези с щастлив край. Нито той, нито братята и сестрите му, са отведени в Русия. След месеци преговори между проруските власти в Донецк и украинска организация за закрила на децата, ангажирана от майка им, им е разрешено да напуснат окупираните територии и след дълго и опасно пътуване се събират със семейството си.
Сега живеят във Франция като бежанци и разказват пред Асошиейтед прес своята история.
Тимофей си спомня ясно момента, в който са му казали, че братята и сестрите му ще отидат в сиропиталище и после ще бъдат дадени за осиновяване от руски семейства. Той разказва, че 13-годишният му брат Саша така се е ядосал, че е ударил стена и си е счупил пръста.
“Не можете да го направите. Това е незаконно”, е казал Тимофей по собствените му спомени.
Получава отговор, че всичко е по правилата, защото съдът в самопровъзгласилата се Донецка “народна република” ще отнеме родителските права на майка му - Олга Лопаткина.
В същото време самата Лопаткина отчаяно търси начин да се събере с децата си. Пред Асошиейтед прес тя разказва, че е пращала десетки писма до проруските власти в Донецк, търсила е помощ от украински и международни организации и от доброволци на място. Резултат дълго време няма - проруската администрация отказва да пусне децата.
“Бях толкова разочарован. Не вярвах на нищо”, казва месеци по-късно Тимофей пред журналистите от Асошиейтед прес. “Бях в ужас.”
Няма независимо потвърдени числа колко точно украински деца са разделени от родителите си и преместени или очакват преместване в Русия. Украинските власти говорят за над 16 000 потвърдени случая на деца, депортирани в Русия, но добавят, че техният брой вероятно е много по-голям.
В средата на 2022 г. руската държавна агенция ТАСС съобщи, че над 1,5 млн. хора от Украйна и Донбас са влезли в Русия от началото на войната, а от тях над 250 хил. са деца. Няма данни колко от тях са без родители. Москва твърди, че украинците отиват в Русия доброволно - нещо, което противоречи на редица разкази на пострадали.
Международни неправителствени организации и журналисти говорят за случаи от няколко типа, когато говорят за "изчезнали" деца.
Например за деца, които руската окупация е заварила в социални домове и болници. Не е задължително те да са без родители. Някои са настанени в институции заради заболяване или увреждане. Друга група са деца, намерени без родители в окупираните райони. В някои случаи възрастните членове на семействата им са убити при руските атаки, а в други семействата са просто разделени - такъв е случаят с Тимофей.
Доклад на учени от Йейлския университет документира и случаи, при които близките са дали съгласие детето им да отиде на “лагер” в Русия. Според изследователите обаче съгласията са получени след натиск, а децата не се връщат в срока, който е посочен пред родителите.
Източник: Свободна Европа
