Преди 51 години започва е един от най-противоречивите и кървави периоди в историята на азиатската държава
На 16 май 1966 г. Китайската комунистическа партия стартира Културната революция в страната. Великата пролетарска културна революция е термин, с който се обозначава масова кампания в Китайската народна република, организирана от комунистическия партиен лидер Мао Дзъдун от 1966 до октомври 1976 г., насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиняват в предателство на революционните идеали и по неговите думи стават поддръжници и проводници на капитализма.
Този период се характеризира с крайна политизация във всички области на живота в градовете, съпроводена с безпорядък в действията на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, хаос в партийното ръководство, засилен терор на всички нива в страната и и политически катаклизъм, придружен от многобройни епизоди на насилие. През този период култът към личността на Мао достига огромни размери.
Основните цели на Културната революция са утвърждаване на възгледите на Мао в ръководството на Китайската комунистическа партия, в качеството им на държавна идеология и в рамките на борбата с възгледите на политическата опозиция, както и очистване на държавата от прокрадналите се в партията и обществото т.нар. “стари елементи” - либералисти, които според Мао застрашават да се превърнат в нова буржоазия и да възстановят капиталистическия строй.
Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху работническата класа и накрая сред войниците от армията като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията. Това положение продължава до 1976 г., когато с помощта на военен преврат начело с Дън Сяопин, и с тежки репресии, се възстановява властта на фракцията, водена от него, за да се пристъпи към арестуването на Бандата на четиримата и връщане към статуквото, предприемане на промени в икономиката, под формата на социализъм с пазарни характеристики и наченки на капиталистическа пазарна икономика.
Според обичайното тълкуване, което обикновено се разпространява в западните медии, в основата на Културната революция е борбата за власт, стремежът на Мао Цзедун да си възвърне ръководството, подкрепен от амбициите на други членове на партията, като съпругата му Дзян Цин и Лин Бяо, главнокомандващ в армията. Целта е отнемане на политическата власт от Лиу Лиу Шаоци - държавен глава, и Дън Сяопин - генерален секретар на партията. Въпреки това Културната революция завършва с IX конгрес на Комунистическата партия на Китай през април 1969 г., когато Мао обявява официалния ѝ край. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през 1976 г., след смъртта на Мао, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около Дън Сяопин и е арестувана бандата на четиримата, фракция, водена от Дзян Цин.
Въпреки катастрофалните резултати от Културната революция в икономически, културен и хуманен план, както и всеобщото критично мнение към кампанията в пост-маоистки Китай и в света, някои критици и поддръжници на управлението на Мао анализират периода като съществена стъпка към “пречистването” на китайската култура и установяването на комунистическо общество.
Големият скок е икономически провал. Необразовани фермери се опитват да произвеждат стомана в огромен мащаб, частично разчитайки на обикновени пещи за постигане на производствените цели, определени от местните кадри. Произведената стомана е с ниско качество и до голяма степен неизползваема. Големият скок намалява реколтата и води до спад в производството на повечето стоки, с изключение на чугун и стомана. В същото време хаосът в колективите, лошото време и износът на храни, необходим за да се осигури твърда валута, води до Великия китайски глад.
На 9 септември 1976 г. умира Мао Цзедун. За привържениците му, неговата смърт символизира загуба на революционните основи на комунистически Китай. Когато смъртта му е обявена в следобеда на 9 септември, в прессъобщение, озаглавено “Известие на Централния комитет на НДК и Държавният съвет към цялата партия, цялата армия и на хората от всички националности в цялата страна”, нацията е обзета от скръб и траур, с хора, плачещи по улиците и обществените институции затворени в продължение на една седмица.
И още:
На днешната дата през 1204 г. Балдуин IX Фландърски е коронован за първи император на Латинската империя.
През 1717 г. Волтер е арестуван и затворен в Бастилията заради сатиричните си стихове.
През 1770 г. 14-годишната Мария-Антоанета се омъжва за 15-годишния Луи Август, който по-късно става крал на Франция.
През 1804 г. Наполеон се провъзгласява за император на Франция.
През 1888 г. е открит астероидът Паулина.
През 1899 г. е открито 10. Обикновено Народно събрание.
През 1915 г. по време на Първа Световна война Антантата връчва първа нота на България, като c предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия.
През 1920 г. Жана д'Арк е канонизирана от Католическата църква в Базилика Свети Петър в Рим от папа Бенедикт XV.
През 1929 г. в Холивуд е проведена първата церемония по връчване на „Наградите на Академията".
През 1946 г. Северен Лас Вегас получава статут на град.
През 1960 г. в Малибу (Калифорния), Теодор Майман демонстрира първия лазер.
През 1969 г. съветската космическа сонда „Венера 5" каца на Венера.
През 1975 г. японката Джунко Табей става първата жена, изкачила връх Еверест.
През 1996 г. французойката Шантал Модюи става първата жена, изкачила четвъртият по големина връх в света Лхотце.
През 2005 г. стартира проектът "Древни цивилизации".
През 2003 г. в Казабланка, Мароко е извършен атентат от Ал Кайда в заведение, посещавано често от чужденци. Загиват 33 души, а над 100 са ранени.
През 2007 г. общото събрание на ООН обявява 2008 г. за Международна година на езиците, след като приема, че многоезичността развива единство в многообразието и международно разбирателство.
