Прогноза на ЕК: БВП в България скача с 4,7% догодина

Прогноза на ЕК: БВП в България скача с 4,7% догодина - картинка 1

За първи път от 2016 г. насам имаме бюджетен дефицит

Очаква се БВП в България да нарасне от 3,5 на сто тази година на 4,7% през 2022 г. Това обаче зависи от усвояването на средствата за възстановяване и развитие от страна на българското правителство.

Данните се съдържат в огласената днес пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия.

През 2020 г. в България е имало бюджетен дефицит за първи път от 4 години, се казва още в документа. Причина са спешните мерки, взети заради пандемията от COVID-19. Оценките за 2020 г. са, че публичният дефицит е бил 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Той ще се стабилизира до 1,9 процента през 2022 г.

Икономическата активност в България е била силно засегната от COVID-19 през 2020 г., най-вече със спада на износа на стоки и услуги. Вътрешното търсене и износът ще бъдат водещи във възстановяването с важен тласък на инвестициите заради прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. След първоначално влошаване ситуацията на пазара на труда се е стабилизирала с помощта на публично финансираните мерки за съхраняване на заетостта. Очаква се и подобряване.

След 4 години отново се наблюдава бюджетен дефицит, който се очаква да продължи.

 

Тежка рецесия и стабилно възстановяване

Заради пандемията българската икономика се е свила с 4,2 на сто през 2020 г. Износът на стоки и услуги е бил главна спирачка на икономическата активност, като отрицателният му принос е бил в размер на 7,3 процентни пункта, без да се брои компонентът на вноса.

Частното потребление е останало непроменено в сравнение с 2019 г. и е следвало промените в интензивността на мерките за сдържане през годината. То не е подкрепено от схемите за съхраняване на работните места и положителната динамика в заплатите.

Инвестициите рязко са паднали през първата половина на годината поради голямата икономическа несигурност и нарастването на капацитета на резервното индустриално производство. С постепенното възстановяване на процента на усвояване на капитали и  увеличаването на инвестициите в публичния сектор през втората половина на 2020 г. формирането на капитали се е върнало на равнището отпреди коронакризата.

 

Държавното потребление е подкрепило допълнителното търсене през втората половина на 2020 г. Вносът се е свил с 6,6% през 2020, г. предимно за сметка на компонента за импортиране на износа и в по-малка степен заради намаляването на инвестициите.

Очаква се икономическата активност да отбележи „отскок“ от втората половина на тази година и да набере след това скорост. БВП ще се повиши от 3.5% през 2021 г. на 4.7% през 2022 г. в зависимост от усвояването от страна на властите на фондовете за възстановяване, одобрени на 28 април.

Предвижда се износът на стоки да поведе възстановяването тази година на гърба на повишеното външно търсене. Динамиката на износа на услуги ще зависят в голяма степен от ситуацията в туристическия сектор и се очаква да се възстанови в сравнение с кризата от миналата година. Тази динамика обаче ще остане с близо една четвърт под равнището отпреди кризата тази година, преди да намали разликата през 2022 г.

Вътрешното търсене също ще помогне за икономическата експанзия. Постепенното отпускане на мерките за сдържане се очаква да насърчи отложеното търсене през втората половина на 2021 г.

Положителното развитие на събитията на пазара на труда пък ще подкрепят потребителските разходи през 2022 г. Ключов фактор за увеличаване на инвестициите ще бъде успешното прилагане на националния план за възстановяване и развитие.

 

Стабилизиране на пазара на труда с помощта на схемите за съхраняване на заетостта

Процентът на безработица е скочил от началото на пандемията, но е започнал да се стабилизира през втората половина на 2020 г. Държавните схеми за съхраняване на заетостта са изиграли решинелна роля с подкрепата за 270 000 служители на близо 12 400 компании. Най-голям дял от подкрепата е отишъл за производствения сектор, следван от хотелиерския, който е най-тежко засегнат. Процентът на безработица се е задържал на 5,1 през 2020 г. В съответствие с възстановяването се очаква процентът на заетостта постепенно да се покачи с 0,6 на сто и 1,3 на сто съответно през 2021 и 2022 г. Реалните заплати ще продължат траекторията си нагоре.

 

Общата инфлация ще се увеличи

Инфлацията на хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) е падала през цялата 2020 г. заради по-ниските цени на енергията и по-слабото поскъпване на преработените и непреработени храни. Сезонните поскъпвания на туристическите услуги са били по-слабо изявени миналото лято, което е спомогнало за сдържане на цялостната инфлация в сферата на услугите. Очакванията са инфлацията да стигне 1,6 на сто тази година на гърба на очакваните по-високи цени на енергията и вторични ефекти от поскъпването на горивата. През 2022 г. инфлацията на ХИПЦ  се очаква да достигне 2%, подкрепена от засиления икономически ръст.

Бюджетният дефицит ще остане стабилен

Относително благоприятната фискална позиция на България е разклатена през 2020 г. в резултат на COVID-19 и приложените мерки в подкрепа на икономиката. Общият публичен дефицит се оценява на 3.4% от БВП за миналата година. Въпреки значителното подобряване на макроикономическите показатели, включително очаквания положителен ефект от инвестициите, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост, очакванията са бюджетният дефицит да остане над 3 на сто през 2021 г. Възстановяването и допълнителните инвестиции трябва да имат положителен ефект върху приходите. Редица мерки с цел съхраняване на заетостта и в подкрепа на доходите чрез увеличаване на заплатите в публичния сектор, както и социалните придобивки обаче ще доведат до голямо увеличаване на разходите. Предвижа се бюджетният дефицит да спадне на 1,9 от БВП през 2022 г., най-вече заради очакваната отмяна на оставащите дотогава в сила извънредни мерки.

Консолидираният държавен дълг ще намалее до 24,5% от БВП въпреки постоянния първичен дефицит. Това ще се случи благодарение преди всичко на положителния ефект от по-големия икономически ръст. През 2022 г. съотношението между публичния дълг и БВП ще спадне още - на 24% от БВП.

Картината в Европа

Икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2% през 2021 г. и с 4,4% през 2022 г., се казва в прогнозата.

За еврозоната предвижданията са съответно 4,3% и 4,4%.

Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с прогноза от зимата на 2021 г., представена през февруари.

Темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички страни членки трябва да завърнат към предкризисните нива.

Растежът се възобновява

Пандемията от коронавирус е шок от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се е свила с 6,1%, а тази на еврозоната – с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите са се адаптирали, някои сектори като туризмът и персоналните услуги продължават да са потърпевши.

Възстановяването, започнало миналото лято, е било в застой през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 г. поради въведените нови мерки за ограничаване нарастването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче ЕС и икономиките от еврозоната да се възстановят силно, тъй като делът на ваксинираните се увеличава и ограниченията се смекчават. Този растеж ще се дължи на частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС вследствие на укрепването на световната икономика.

Очаква се през 2022 г. публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Това ще бъде стимулирано от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Бавно подобрение на пазарите на труда

Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Заетостта се е увеличила през втората половина на 2020 г., а равнищата на безработица са намалели от най-високите си стойности в повечето страни.

Схемите за публично подпомагане, включително подкрепяните от ЕС чрез инструмента SURE са предотвратили драстичното нарастване на безработицата. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници.

Предвижда се безработицата в ЕС да бъде 7,6 % през 2021 г. и 7 % през 2022 г., а в еврозоната – съответно 8,4% и 7,8%. Тези проценти остават по-високи от равнищата отпреди кризата.

Инфлация

Инфлацията рязко е нараснала в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори. Причина са също отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия.

Инфлацията ще варира значително през тази година поради допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС.

Сега се предвижда инфлацията в ЕС да бъде 1,9 % през тази и 1,5% идната година, а в еврозоната – съответно 1,7% и 1,3% г.

Държавният дълг ще достигне връхна точка

Публичната подкрепа за домакинствата и предприятията е изиграла жизнено важна роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, но довела до увеличаване на дълга на държавите членки.

Съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет се очаква да нарасне с около половин процентен пункт до 7,5% от БВП в ЕС през тази година и с около три четвърти процентни пункта до 8 % от БВП в еврозоната. Според прогнозата всички държави членки без Дания и Люксембург ще имат дефицит от над 3% от БВП.

Очаква се обаче до 2022 г. съвкупният бюджетен дефицит да бъде намален наполовина до малко под 4% и в ЕС, и в еврозоната. Предвижда се броят на държавите членки с дефицит от над 3 % от БВП да спадне значително.

В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% догодина.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

За кого ще гласувате на предсрочните парламентарни избори?

Блогове