"Турски поток" през България: наполовина по-малко газ и само руски

"Турски поток" през България: наполовина по-малко газ и само руски - картинка 1

С намалените количества никога няма да се възвърнат вложените 3 млрд. лв. Държавната "Булгартрансгаз" не дава разяснения

Продължението на "Турски поток" през България, за което държавната "Булгартрансгаз" похарчи близо 3 млрд. лв., може никога да не излезе на печалба, а друг освен руската "Газпром" няма да може да пренася природен газ по тръбата. Това накратко са изводите, които могат да се направят на база данните от Европейската мрежа на газопреносните системни оператори (ENTSOG).

От платформата става ясно, че от 1 октомври 2021 г. до 31 декември 2039 г. "Газпром" е резервирал 100% от наличния технически капацитет на газопровода към Сърбия, който обаче е намален почти наполовина спрямо първоначално обявения. Това означава, че и транзитните такси ще са наполовина по-малко, тъй като се плащат за пренесени количества.

Още преди седмица "Капитал" изпрати писмени въпроси до "Булгартрансгаз" по повод това разминаване, но обяснение от държавната компания така и не бе дадено.

При това положение "Газпром" на практика ще държи изцяло най-важните изходни газови точки на страната - до края на 2030 г. Освен сръбската руската компания е резервирала на 100% изходния капацитет към Македония, към Гърция при Кулата, както и този към Турция при станция Странджа.

На 1 октомври резеврирания капацитет (в зелено) достига 100% от техническия (в черно)
На 1 октомври резеврирания капацитет (в зелено) достига 100% от техническия (в черно)

Тайната промяна

Досега беше известно, че "Газпром" е резервирала 79% от изходния капацитет на газопровода при сръбската граница за 20 години напред - до 2039 г. Това стана в началото на 2019 г. след проведен от "Булгартрансгаз" търг за дългосрочно резервиране на капацитет. Именно резултатът от този търг и изчислените на негова база прогнозни приходи от транзитни такси послужиха като мотивация на държавата да инвестира (чрез заеми) 3 млрд. лв. в газопровода.

Това показваше и платформата на ENTSOG до 15 януари 2021 г. - технически капацитет при изхода на сръбската граница (точка Киреево/Зайчар) от 400 гВтч/ден и 318 гВтч/ден запазен от "Газпром" (малка, но нeясно точно каква част от капацитета е запазена и от базираната в Швейцария унгарска фирма MET). Това важеше до 31 декември 2039 г.

Без каквато и да е публична информация обаче на 15 януари данните в системата са променени и техническия капацитет на газопровода е намален до 174 гВтч/ден до 1 октомври, след което става 211 гВтч/ден и така е 20 години напред. Възможно е едно от обясненията за тази промяна да е липсата на компресорни станции по трасето на газопровода (строят се две - в Расово и Нова Провадия), но това би трябвало да се отрази само временно - до тяхното пускане в експлоатация до края на тази година. А и не дава отговор на въпроса защо преди 15 януари, когато пак нямаше компресорни станции, капацитетът в системата беше по-висок.

Промяна има и при резервирания от "Газпром" (и MET) капацитет. Тя е направена на 11 януари (в 21:46 часа) и вместо предишните 318 гВтч/ден той става 157 гВтч/ден. Обемът остава такъв до 1 април, когато намалява до 97 гВтч/ден за период от 6 месеца и на 1 октомври 2021 г. се повишава до 211 гВтч/ден (100% от техническия капацитет) до края на 2039 г. След тази дата газопроводът се води свободен.

Платформата на ENTSOG оказва, че "Газпром" ще продължи да владее напълно газопровода до края на 2039 г.
Платформата на ENTSOG оказва, че "Газпром" ще продължи да владее напълно газопровода до края на 2039 г.

Какво значи това

Намаленият технически и съответно резервиран капацитет буквално означава, че проектът няма да може да направи планираните приходи. Според резултата от проведената в началото на 2019 г. процедура през първите две години от експлоатацията на газопровода (това трябваше да са 2020 и 2021 г., но реално стартът беше в началото на тази година) приходите трябваше да са 156 млн. лв. на година, а през останалите 18 години - по 361 млн. лв.

През 2020 г. приходи нямаше, тъй като преносът на газ започна едва на 1 януари 2021 г., при това с намалени количества. Пак от ENTSOG се вижда, че физическият поток на природен газ през българо-сръбската граница е около 120 гВтч/ден. Дори той да достигне до 100% от резервирания капацитет след 1 октомври (211 гВтч/ден) обаче, възможните приходи биха били не повече от 240 млн. лв. на година. Или 100 милиона по-малко на година.

Физическият поток на природен газ (в синьо) към Сърбия се колебае около 100 гВтч/ден
Физическият поток на природен газ (в синьо) към Сърбия се колебае около 100 гВтч/ден

Как се променя сметката

При новия сценарий, подаден от "Булгартрансгаз" към ENTSOG, общите приходи до 2039 г. от продължението на "Турски поток" биха били около 4.9 млрд. лв., а не 6.9 млрд. лв., както се смяташе по-рано.

От тази на пръв поглед внушителна сума трябва да се извадят експлоатационните разходи, които за целия период се очаква да бъдат 2.5 млрд. лв. - те са изчислени от самата "Булгартрансгаз" и одобрени от КЕВР и са в размер на 131.4 млн. лв. на година. С което остават около 2.4 млрд. лв. нетни очаквани приходи.

Самото строителство на газопровода обаче струва повече. "Булгартрансгаз" трябва да плати на саудитската Arkad, която вече се управлява от руснаци, 2.15 млрд. лв. и около 260 млн. лв. лихви. Отделно за функционирането на газопровода, се изграждат и две компресорни станции - "Расово" и "Нова Провадия", като тяхната цена е 350 млн. лв. Също така още 76 млн. лв. бяха похарчени за първите 11 км от турската граница и самата компресорна станция "Странджа". Или казано накратко общите разходи за продължението на "Турски поток" през България стигат 2.83 млрд. лв. Което означава, че ако няма нова промяна в капацитетите и увеличаване на натоварването, проектът ще е на загуба от стотици милиони.

Всъщност това може и да е една от причините, заради която премиерът Бойко Борисов рязко спря да говори за този проект, докато само допреди няколко месеца всеки ден се хвалеше с него и редовно облиташе строителната площадка с хеликоптер. Борисов даже не пожела да открие газопровода, преди упорито наричан от него "Балкански поток", както впрочем направи сръбският президент Александър Вучич.

Източник: Капитал

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Правителство на всяка цена или нови предсрочни избори?

Избори

66.67%

Правителство

20.00%

Рано е да се каже

13.33%

Блогове