Войната, която роди Европа

Войната, която роди Европа - картинка 1

Могат ли две религии да съжителстват в мир? Една война, избухнала преди 400 години, унищожи 1/3 от население по воюващите земи. Но завърши с религиозен мир, който даде тласък на небивалия прогрес на Европа.

На 23 май 1618 година протестантски благородници в Бохемия щурмуват замъка Храдчани в Прага. Те настояват за религиозна свобода, тъй като  императорът на Свещената Римска империя и крал на Бохемия Матиас е ограничил правата на протестантите. След ожесточен словесен спор благородниците от Бохемия изхвърлят през прозореца управителя и неговия секретар. За щастие двамата мъже оцеляват от падането в рова на замъка. Император Матиас окачествява този бунт като обявяване на война. Той иска да потуши в зародиш протестантското въстание. Така започва Трийсетгодишната война, която повлича в пропастта почти цяла Средна Европа.

"Тази война е оставила много по-дълбоки следи в Германия от всички следващи войни. Може би с изключение само на двете световни войни през 20-и век", казва политологът Херфрид Мюнклер.

Началото: когато изхвърлиха властниците през прозореца

Началото: когато изхвърлиха властниците през прозореца

Как религията се превръща в убийствено оръжие

Една екплозивна смес от разнородни причини превръща конфликта в Бохемия в неконтролируема война из цяла Средна Европа. Това са и времена на голямо климатично застудяване, влязло в историята като „Малък ледников период“. Сред населението са разпространяват апокалиптични настроения, подкладждани от различни суеверия. А религиозните спорове наливат допълнително масло в огъня. Сто години след началото на Реформацията и разделянето на църквите протестанти и католици застават едни срещу други като врагове. А властовите светски интереси само допълнително усложняват ситуацията.

"На всичко отгоре във войната се намесват и външни сили“, казва политоложката Елизабет фон Хамерщайн. „Французите, Хабсбургите, шведите, англичаните и дори османците гледат на региона като на много важен за собствената си сигурност и се борят за господство или за ограничаване на влиянието на други сили. Религията е била барутът, насипан в огъня за постигането на тези цели", казва Елизабет фон Хамерщайн.

Смърт, епидемии, глад, изнасилвания

Историци и политолози съзират в Трийсетгодишната война паралели с днешния конфликт в Сирия. В началото в арабската страна се надига бунт на сунитите срещу алевитско-шиитското господство на Башар Асад. "По-късно конфликтът бързо прерасна в задочна война. Иран, Саудитска Арабия, Турция, Русия и не на последно място САЩ преследват собствени интереси, с което усложняват още повече ситуацията", казва Елизабет фон Хамерщайн. Трийсетгодишната война също придобива нови измерения на ужаса, след като в нея се включват много държави. Войници без морални задръжки и жадни за плячка наемници от всички страни опустошават цели села и градове, изнасилват жените, не щадят дори и децата. Безброй хора загиват от глад или епидемии, разпространявани от придвижващите се войски и бежанци. Нуждата, мизерията и омразата формират цяло едно изтерзано поколение, което не познава нищо друго, освен живота във военно време.

Дневникът на германския наемник Петер Хагендорф е историческо свидетелство за жестокостите на войната. На едно място той описва плячката си: "Една хубава мома, плюс парите и облеклото". На друга страница в дневника си войникът е записал следното: "В тази епархия (Лиеж) има 300 черкви и манастири, 18 града, 1 800 села. Ние оплячкосахме почти всичките". Според учените, жертвите в Трийсетгодишната война са между три и девет милиона, при общо население във воюващите страни от 15 до 20 милиона души.

Алхеолози работят в масов гроб от времето на Трийсетгодишната война

Алхеолози работят в масов гроб от времето на Трийсетгодишната война

По време на войната са опустошени цели области. Държавното устройство е съсипано. Докато други държави благоденстват, Германия страда от упадък и депресия. Трийсетгодишната война превръща страната в играчка в ръцете на чужди сили и арена на техните конфликти. Някои експерти като Мюнклер дори смятат, че таза травма е помогнала на Германския райх и на нацистката диктатура по-късно да оправдаят своите завоевателни походи през Първата и Втората световна война.

Вестфалският мир - "майката на всички мирни договори"

В средата на третото десетилетие от Трийсетгодишната война участниците вече са уморени от кланетата – или пък са доволни от своите завоевания и разширените си сферите на влияние. Мирните преговори  в католически Мюнстер и протестантски Оснабрюк продължават цели пет години. На 24 октомври 1648 година участниците във войната подписват в Мюнстер така жадувания мирен договор: Вестафалския мир. Този мирен договор остава в историята като блестящо дипломатическо постижение, защото съдържа обхватни компромиси. Особено по отношение на религиозните свободи. Протестанти и католици се обединяват около убеждението, че "религиозните спорове не могат да бъдат решени теологически, а трябва да се търсят прагматични компромиси, отвъд дискусията кой има право", казва Елизабет фон Хамерщайн. Между другото мирът постановява и равнопоставеността на християнските религии. "По този начин се полагат основите за мирно съвместно съществуване между протестантството и католицизма, което изглежда невъзможно след десетилетия на насилие", допълва политоложката. Създадена е и специална система от гаранции за спазването на мира. Ако един от участниците наруши договорите, другите подписали мира имат правото да го нападнат, за да възстановят статуквото. В германските земи договорът ограничава суверенитета на императора и дава повече власт на князете. Разширяването на властта на местните князе и до днес е един от крайъгълните камъни на федералното устройство в днешна Германия, където министър-председателите ревниво пазят правата, полагащи се на отделните федерални провинции.

  • Автор Ралф Бозен
  • източник: Дойче веле
/33

Facebook Коментари

Коментирай

За кого ще гласувате на предсрочните парламентарни избори?

Блогове